За Николай Райнов

"Той иде от далечни земи и носи със себе си звездня лъх на вечното..."

"Там той е намерил забравени книги, що никой не е чел - книги може би никога ненаписани - и е
замислил своите "Видения из древна България"..."

"Там той е прозрял тайни, разгадани от малцина преди него - и е замислил своята поема "Градът"."

"Там той е познал Ариеля и Каина - и е дошъл на нашата скръбна земя, да сложи пред жертвеника на
българската поезия бисерите на своята "звездна душа", в която се оглежда измамната усмивка на
Сатана."

"И той минава край нас - безстрастен и далечен - унесен в в спомена на ония незнайни земи, които
е оставил и които носи в себе си."

"Чужденец за всички - за него почти никой не говори."

"Самин, заключен в своята tour d'ivoire - до него не стига вълната на безплодни гуми, що се разлива
затворена врата."

"Той върши своето огромно дело на пръв стилист в тая малка страна - и, сред "ливадите на своето
съзерцание", изпитва звуците на забравени думи, възвръща тяхното някогашно значение."

"Неговият звук е остър. Той пронизва като писък безлюдните степи на нощта. - Но не е ли Райнов оня,
който написа "Очите на Арабия", - невем най - човешката повест, изплакана някога на нашия роден
език?"

"Неговите жени са разголени, порочни, безрасъдни. Тяхната настръхнала плът не знае насита. - Но
не е ли той оня, който написа "Сонора" - невем най-чистата жена, която е създал някога нашият
роден език?"

"Неговите мисли са светкавици, неговите думи са откровение, неговите отмерени речи блестят като
сияние."

"Напразно той загъва своите блянове в рухото на древен цар. Напразно той се тули зад маската на
странни образи от миналото, което му служи само за украса. Сърцето на един поет разискря в
тия нови книги - и бележи опасните пътища, по които е минала смелата мечта на безпокоен дух."

"Защото Николай Райнов е преди всичко поет."

"И в часа, когато отзвучат тръбите на много тъмни слави - сред мрака на нашето скръбно небе ще
засияе новородена звезда."

"Защото Николай Райнов носи на челото си звезда."


Николай Лилиев

Из материал от Николай Лилиев
публикуван в "Райнов Лист", С., 12.III.1939